Хората са програмирани да бъдат добри
Хората са „ програмирани “ за алтруизъм!
На пръв взор светът през днешния ден наподобява като място, в което егоизмът се възнаграждава – персоналните ползи постоянно се слагат пред публичните, а индивидуализмът господства изключително в западните култури. Но науката подсказва, че хората в действителност са „ програмирани “ за алтруизъм.
Психологът Стив Тейлър от университета Лийдс Бекет отбелязва, че макар публикуваните хрумвания за „ егоистични гени “ и оцеляване посредством конкуренция, нови проучвания демонстрират, че спонтанната добрина е нещо естествено за нас. Така нареченият „ резултат на страничния наблюдаващ “ – съгласно който хората не реагират в рецесии, когато има други очевидци – се оказва по-скоро мит, основан на неправилно интерпретирана история от 60-те години. Реалните данни от камери за наблюдаване демонстрират, че хората най-често се намесват, изключително когато са в група.
Наградените за подвиг разказват дейностите си като интуитивни, а не премислени – доказателство, че алтруизмът постоянно е автоматизиран инстикт. В обстановки като атентатите в Манчестър, Париж и на 11 септември, се следят стотици прояви на всеотдайност и взаимност. Тейлър твърди, че хората са оживели като тип не посредством индивидуализъм, а посредством кооперативност.
Дори бебета на възраст под 18 месеца демонстрират спонтанна помощ, демонстрират изследвания. Според доктор Чинг-Ю Хуанг, която изследва детската логика на психиката в Тайван и Англия, децата са естествено склонни да съчувстват и сътрудничат – даже без премия.
Алтруизмът носи и здравословни изгоди. Доброволчеството се свързва с по-добро психологично здраве, по-ниско кръвно налягане и даже по-нисък риск от гибел. Изследванията върху хора, дарили бъбрек на чужд, демонстрират, че те имат по-активна амигдала – частта от мозъка, отговаряща за съпричастността.
Но Тони Милиган, мъдрец в Кралския лицей в Лондон, предизвестява да не се стремим към недостижими морални идеали. Повечето хора са „ морално посредствени “ – не сме Будите и Манделите на света, а това е изцяло обикновено. Вместо да се съпоставяме с героични фигури, по-добре е непретенциозно да развиваме способността си да оказваме помощ – малко по малко.
Културата също играе роля. В колективистични общества като Тайван, грижата за другите е норма, а егоизмът – осъждан. В индивидуалистични общества като Съединени американски щати или Англия, персоналните граници и самоизразяването са по-приети. Хуанг споделя персоналния си опит с тази разлика и акцентира, че от време на време „ би трябвало да си женски тигър “, с цел да оцелееш – изключително професионално.
В последна сметка: да помагаш на другите е естествено, потребно и даже животоспасяващо. Но това не значи, че би трябвало да пренебрегваш себе си. Истинският баланс е в осъзнаването на личните ни граници и благоприятни условия – и в умеенето да бъдем положителни и към другите, и към себе си
На пръв взор светът през днешния ден наподобява като място, в което егоизмът се възнаграждава – персоналните ползи постоянно се слагат пред публичните, а индивидуализмът господства изключително в западните култури. Но науката подсказва, че хората в действителност са „ програмирани “ за алтруизъм.
Психологът Стив Тейлър от университета Лийдс Бекет отбелязва, че макар публикуваните хрумвания за „ егоистични гени “ и оцеляване посредством конкуренция, нови проучвания демонстрират, че спонтанната добрина е нещо естествено за нас. Така нареченият „ резултат на страничния наблюдаващ “ – съгласно който хората не реагират в рецесии, когато има други очевидци – се оказва по-скоро мит, основан на неправилно интерпретирана история от 60-те години. Реалните данни от камери за наблюдаване демонстрират, че хората най-често се намесват, изключително когато са в група.
Наградените за подвиг разказват дейностите си като интуитивни, а не премислени – доказателство, че алтруизмът постоянно е автоматизиран инстикт. В обстановки като атентатите в Манчестър, Париж и на 11 септември, се следят стотици прояви на всеотдайност и взаимност. Тейлър твърди, че хората са оживели като тип не посредством индивидуализъм, а посредством кооперативност.
Дори бебета на възраст под 18 месеца демонстрират спонтанна помощ, демонстрират изследвания. Според доктор Чинг-Ю Хуанг, която изследва детската логика на психиката в Тайван и Англия, децата са естествено склонни да съчувстват и сътрудничат – даже без премия.
Алтруизмът носи и здравословни изгоди. Доброволчеството се свързва с по-добро психологично здраве, по-ниско кръвно налягане и даже по-нисък риск от гибел. Изследванията върху хора, дарили бъбрек на чужд, демонстрират, че те имат по-активна амигдала – частта от мозъка, отговаряща за съпричастността.
Но Тони Милиган, мъдрец в Кралския лицей в Лондон, предизвестява да не се стремим към недостижими морални идеали. Повечето хора са „ морално посредствени “ – не сме Будите и Манделите на света, а това е изцяло обикновено. Вместо да се съпоставяме с героични фигури, по-добре е непретенциозно да развиваме способността си да оказваме помощ – малко по малко.
Културата също играе роля. В колективистични общества като Тайван, грижата за другите е норма, а егоизмът – осъждан. В индивидуалистични общества като Съединени американски щати или Англия, персоналните граници и самоизразяването са по-приети. Хуанг споделя персоналния си опит с тази разлика и акцентира, че от време на време „ би трябвало да си женски тигър “, с цел да оцелееш – изключително професионално.
В последна сметка: да помагаш на другите е естествено, потребно и даже животоспасяващо. Но това не значи, че би трябвало да пренебрегваш себе си. Истинският баланс е в осъзнаването на личните ни граници и благоприятни условия – и в умеенето да бъдем положителни и към другите, и към себе си
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ